ОТВЪРДЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отвърдèя, -èеш, мин. св. отвърдя̀х, прич. мин. св. деят. отвърдя̀л, -а, -о, мн. отвърдèли, св., непрех. Остар. и диал. Ставам твърд; затвърдявам, втвърдявам се. Влажната почва почти никога не отвърдява, но тя са покрива със суха кора. Знан., 1875, бр. 11, 166. Под котела тоя си час запалват неголямо количество каменни въглища, колкото им е нужно да поддържат топлината, т. е. да не дозволат на разтопената маса да отвърдее съвършено. Знан., 1875, бр. 22-23, 354. Леко се ходеше по засъхналата добре пътека, отъпкана между отвърделите дируги на шосето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 160.