ОТВЪ̀РТАМ, -аш, несв.; отвъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отвъртя̀л, -а, -о, мн. отвъртèли, прич. мин. страд. отвъртя̀н, -а, -о, мн. отвъртèни, св., прех. Отвъртявам. Противоп. завъртам2. Той беше търговец.. Ходеше по селата, въртеше едно синджирче — ту го завъртваше, ту го отвърташе около големия си пръст. А. Каралийчев, ЛС, 56. отвъртам се, отвъртя се страд.