ОТВЪ̀РТВАМ, -аш, несв.; отвъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отвъртя̀л, -а, -о, мн. отвъртèли, прич. мин. страд. отвъртя̀н, -а, -о, мн. отвъртèни, св., прех. Отвъртявам. Противоп. завъртвам2. Лампа бърже той [Калин] отвъртва, сънен,/ морен — не погледва,/ тихо шепне и прелиства, и до късна нощ/ не спи. В. Марковски, Избр. пр. II, 49. отвъртвам се, отвъртя се. страд.