ОТГА̀ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отгатвам и от отгатвам се. Вещото загатване и отгатване се ценяло в древността като висока божествена мъдрост. Б. Ангелов, ЛС, 78. За оплоденото семейство пък очакването на отрочето е, тъй да се рече, един презабавен ребус, в отгатването на който взема участие цял род, с лелите и братовчедките. Св. Минков, РТК, 12. Тук [в Гърция] в така наречения „симпозион“.. една от любимите забави на образованите стари елини било гатането и отгатването. Б. Ангелов, ЛС, 78.