ОТГОВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отговèя, -èеш, мин. св. отговя̀х, прич. мин. св. деят. отговя̀л, -а, -о, мн. отговèли, св., непрех. Ям за пръв път блажно след пост. Противоп. заговявам. — Ти днес прати гозбица и винце, блажнинка на няколко сиромахкини, за да отговеят утре на Коледа. Ив. Вазов, Съч. ХII, 61. След черкова отговяха дома с червено яйце и гугувица. Т. Влайков, Съч. I, 248. Оставиха само две наденички.. На вкусни похапки почнаха да отговяват още преди обявяването на Възкресението. Т. Харманджиев, КЕД, 105. Сутринта рано камбаните бият, старите отиват на черква, рано отговяваме, идват коледари, пеят, припяват. Р, 1927, бр. 237, 1.