ОТГО̀РЦЕ нареч. Диал. Умал. от отгоре. Посред тези баирчета, през една тясна ивица върви шосето; а успоредно с него отгорце шуми една малка, бистра и пенлива река. Т. Влайков, ПСп, 1885, кн. 17, 293.


Източник: Речник на българския език (онлайн)