ОТГРЍБВАМ1, -аш, несв.; отгрѝбам, -аш, св. и несв. и отгреба̀, -èш, мин. св. отгрèбах, св., прех. Диал. Отгребвам1. От време на време отгрибаше с шепа настрана мътния каймак от нечиста пяна по повърхността на водата. Т. Харманджиев, КЕД, 46. Със сечива подправят воденици.., с гребло отгрибват брашно. Г. С. Раковски, П I, 82. отгрибвам се, отгрибам се страд.

ОТГРЍБВАМ2, -аш, несв.; отгрѝбам, -аш, св. и несв. и отгреба̀, -èш, мин. св. отгрèбах, св., прех. Диал. Отгребвам2. Противоп. загрибвам2. През тази година всички лозя отгрибахме и изорахме с машини. РД, 1961, бр. 116, 1. Во време на лозята копане, секой чоек, що имал лозе, си отишол да го отгрибат първо. СбНУ ХI, 129. отгрибвам се, отгрибам се страд. Напролет [лозите], кога се отгрибват, постъпвахме също така внимателно. ОП, 208.


Източник: Речник на българския език (онлайн)