ОТДЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анатом. Който служи за отделяне на излишните вещества от жив организъм. При жизнената дейност на клетките се образуват непотребни и вредни вещества. Чрез кръвта те се отнасят до отделителните органи (бъбреци, потни жлези и пр.) и се изхвърлят навън. Анат. VIII кл, 63. Бацилът, открит от немския лекар Теодор Билхарц още в 1850 г., засяда в бъбреците, в черния дроб, в цялата отделителна система и бавно и сигурно разяжда тялото, като причинява тежки кръвоизливи. Г. Готев, ПШ, 33.