ОТДЪ̀НВАМ, -аш, несв.; отдъ̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Издънвам, продънвам. отдънвам се, отдъня се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)