ОТЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от отеля като прил. Само ж. За крава, биволица, кошута — която е родила, която има малко. Една вечер ненадейно го [вълчето] нападна млада отелена крава, насмалко да го вдигне на рогата си. Г. Райчев, В, 10. Грозде ли се набере,.., отелена крава ли пусне първо мляко,.., пача ли се свари — най-напред се раздава и чак тогава вкусва къщата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)