ОТЖАЛЀЯ, -èеш, мин. св. отжаля̀х, прич. мин. св. деят. отжаля̀л, -а, -о, мн. отжалèли, св., прех. Рядко. Престана да жалея. — Нека ги разбудим! Не мога чака до утре. П ъ р в и я т: Слушай, помисли какво ще сториш? Човекът, когото са отжалели, да видят в такова време? Ив. Кирилов, Ж, 54. отжалèя се страд.