ОТЖЪ̀НВАМ, -аш, несв.; отжъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отжъ̀нат, св., прех. Рядко. Отрязвам жито, трева и под. със сърп. Майка му, сиромашката, отжънеше десетина ръкойки и тичаше да го види. Г. Караславов, ОХ II, 198. Тогава аз [щъркелът] разправих на тъмнокожите селяни как и къде да посеят зърното. Те го посяха в една градина и през първото лято отжънаха седем класа. А. Каралийчев, ПС I, 14-15. отжънвам се, отжъна се страд.