ОТЗАРА̀НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Разг. Който е от тая заран, от тая сутрин. — Няма ли да вършеете, Брайко? — Тези дни ще бъде. След отзараншния дъжд какво вършене? А. Каменова, ХГ, 244. Отдавна забравила отзараншните си ядове, буля Николица се наведе над реда, окашля се и запя. Ст. Марков, ДБ, 131. — Отзараншната мъгла не е ли добра за пчелите? Й. Йовков, ЧКГ, 113.
— Друга (остар. и диал.) форма: о т з а̀ р а ш е н.