ОТЗВЪНТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отзвънтя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. отзвънтя̀л, -а, -о, мн. отзвънтèли, св., непрех. Отзвънявам. Някъде притихнало и мелодично отзвънтяват удари на часовник: един, два, три. А. Гуляшки, Л, 283. Човекът.. говореше невисоко,.. Мълчаха като риби хората,.. — та гласът отзвънтяваше чисто, сладък като шербет глас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 160. И глухота... Домашните потреби / от шевната машина затрептят. / Поспреш се... И съчувствено към тебе / едни съдинките ти отзвънтят. Бл. Димитрова, Л, 181.