ОТЗГО̀РЕ нареч. Диал. Отгоре. Противоп. отздоле. Моме ходи, бряг се рони, / лудо вели и говори: / „Бягай, душо, да не паднеш — / мътен порой е отзгоре“. К. Христов, СК, 30.
— Друга форма: о т з г о̀ р а.
