ОТЗОВА̀ВАМ, -аш, несв.; отзова̀, -èш, мин. св. -а̀х, св., прех. 1. Прекратявам функциите, пълномощията на някого (посланик, служител в дипломатическа мисия и др.), като го заставям да напусне местоназначението и да се върне обратно в родината. Възползвайки се от обидата, която била нанесена на българския дипломатически агент в Цариград,.., българското правителство демонстративно го отзовало в България. Ист. Х и ХI кл, 244.
2. Освобождавам от длъжност, снемам от пост, служба някого или лишавам дипломат, депутат и подобно упълномощено лице от неговите пълномощия. Избирателите могат да ги отзовават преди да е изтекъл срокът на пълномощията им, ако народните представители не оправдаят доверието им. Мор. пр VIII кл, 70. Когато падна Гърция, нашата част беше изпратена в Беломорска Тракия, а мене ме отзоваха насред пътя, че бях командирован в пети пехотен полк, където нямало достатъчно командири. Др. Асенов, ТКНП, 267-268. — И двоицата ще отидем с Ралчо при Дойчинов и ще искаме да го отзове. Да прати друг ревизор. Ст. Даскалов, СЛ, 467. Всички държавни служби в Комуната бяха изборни, а онези чиновници, които не изпълняваха волята на своите избиратели народът можеше да отзовава. Ист. IХ и Х кл, 7. отзовавам се, отзова се страд. Александър III заповяда да се отзоват Кумани и всичките руски консули в България, загдето те криели от своето началство истинското положение на страната. С. Радев, ССБ I, 258.