ОТКА̀ШЛЯМ, -яш, несв.; отка̀шля, -иш, мин. св. -их и -ях, св. и несв., прех. С кашляне изкарвам от гърлото си секрети или случайно попаднали неща; изкашлям. Откашлях трудно трохата от хляба. откашлям се, откашля се страд.
ОТКА̀ШЛЯМ СЕ несв.; отка̀шля се св., непрех. С кашляне прочиствам гърлото си от секрети ил случайно попаднали в него неща; изкашлям се. Наистина от трещенето на перфоратора хората оглушаваха, а от праха, дигнат от свредела, само в празничен ден можеха да се откашлят с чиста храчка. Х. Русев, ПЗ, 74. Той се изправи, седна в леглото, аз подложих възглавница- та на гърба му и чаках го, та се откашля и преглътна вълнението си. Ст. Даскалов, Пл, 1969, кн. 6, 13. Спомни си за тежките каменарски години, когато гърдите му хриптяха от набилия се в дробовете ситен прах и по два часа сутрин не можеше да се откашля. Кр. Кръстев, К, 9.
2. Кашлям, докато се успокоя. Задрала го е кашлица и не може да се откашля.