ОТКЛЮЧА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Човек, който се занимава с отключване и заключване на нещо, у когото се намират ключовете от нещо. Стоян темничарям думаше: / темничари, ви отключари! / .. / ще си темница прокопа. Нар. пес., Г. С. Раковски, П I, 140. — „Викнете мама да дойде, / две думи да ѝ продумам.“ / Отключаре са я викнале / при Стоян във тъмницата. Нар. пес., СбВСтТ, 365.