ОТКОВА̀ВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от отковавам1 и от отковавам се.

ОТКОВА̀ВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от отковавам2 и от отковавам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)