ОТКРА̀ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от открадвам и от открадвам се. През 1923 година дядо Христо докарал от Търново 260 пушки, взети от казармения склад, за да бъдат въоръжени местните комунисти. — Разкриха открадването на пушките и ме уловиха. А. Каралийчев, НЗ, 220.


Източник: Речник на българския език (онлайн)