ОТКРА̀ДНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); откра̀дна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. откра̀днат св., прех. Открадвам. откраднувам се, открадна се страд.

— Ив. Богоров, Френско-български речник, 1869.


Източник: Речник на българския език (онлайн)