ОТКУПЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Откупвач. Римската войска начнала публично да продава императорската власт. Който плащал повече пари, той ставал император; но тава не било за много, като ся явил другий откупител, давали нему престола. Г. Йошев, КВИ (превод), 132.