ОТКЪ̀РТЯМ, -яш, несв.( диал.); откъ̀ртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Откъртвам. Хващам една дъска от стряхата и я откъртям. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 78. откъртям се, откъртя се страд.

ОТКЪ̀РТЯМ СЕ несв.(диал.); откъ̀ртя се св., непрех. Откъртвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)