ОТКЪ̀СЛЕЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от откъслечен; несвързаност, несистемност. За същото нещо говори и откъслечността в израза: строго логична връзка е излишна там, дето главното домогване е да се предаде колкото се може по-експресивно единството на основното настроение. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 83.