ОТЛО̀МЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Отломен, отчупен къс от нещо; отломка. Докосвам хоросанените отломъци, глинени парчета.. прах от вековете. Н. Хайтов, ШГ, 218-219. Водата измива разрушенията, едва забележимите основи, белите и сиви каменни отломъци и сякаш ги освежава и обновява. П. Константинов, ПИГ, 22. ● Обр. Яворовото писмо .. е отломък от душата му — една изповед на грешник и ис- крена молитва пред образите на любимата и на майката. М. Кремен, РЯ, 159.