ОТМАЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отмалнèя, -èеш, мин. св. отмалня̀х, прич. мин. деят. отмалня̀л, -а, -о, мн. отмалнèли, св., непрех. Диал. Отмалявам. Цял ден удряше длетото с един тежък чук и когато отмалнееше, отпущаше десницата си. А. Каралийчев, ЛС, 26. Ръцете на моите войници отмалняха от сеч. А. Каралийчев, В, 123. И пръстите им [на гайдарите] разиграва да правят по-скършени свирни и наопаки пак при вида на празното блюдо отпреде им, ръцете им отмалняват и фащат да изтърват ручилото. Г, 1863, бр. 3, 17.