ОТМА̀МЯМ, -яш, несв.; отма̀мя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Отмамвам. отмамям се, отмамя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)