ОТМА̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отма̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., прич. мин. страд. отма̀хнат, св., прех. Отмахвам. Излязъл един поп, който подбрал там надве-натри, споменал-неспоменал, отмахнувал коливото настърна. ДЗ, 1868, бр. 46, 174. отмахнувам се, отмахна се страд.
ОТМА̀ХНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); отма̀хна се св., непрех. Отмахвам се.