ОТМЀЛЯМ, -яш, несв.; отмèля, -ѝш, мин. св. -их и отмèля, -еш, мин. св. отмля̀х, прич. мин. св. деят. отмля̀л, -а, -о, мн. отмлèли, св. прех. Диал. Измилам (в 1 знач.); измелвам. отмелям се, отмеля се страд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)