ОТМЕНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отменя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Отменявам; отменям. Лете всеки празник отменуваше Анка, като излизаше сам с кравите, пък него оставяше в село за хорото. Ил. Волен, БХ, 74. На пирамидата работяли сякоги сто хиляди работници, на секи три месеца ги отменували други толкози. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 22. отменувам се, отменя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)