ОТМЕНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отменявам и от отменявам се; отменяне. Додето получи това отменяване, престъпникът ще е вече разпнат. Ив. Вазов, Съч. ХI, 59. Съдебната власт принадлежи на съдиите.. Правото за помилване, смекчаване или отменяване на наказанията принадлежи на Княза. А „България“, 63.