ОТМЀТВАМ, -аш, несв.(рядко); отмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмèтнат, св., прех. Отмятам. Отец Изидор с изящен замах отметва ръкавите на расото си и става. Ц. Лачева, СА, 85. отметвам се, отметна се страд.
