ОТМЀТНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отмèтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отмèтнат, св., прех. Отмятам, отметвам. отметнувам се, отметна се страд.
— От. Ал. Дювернуа, Словарь болгарскаго языка..., 1888.
ОТМЕТНУ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв. (остар. и диал.); отмèтна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Отмятам се; отметвам се. Не е чудно, че някои блъгаре ся отметнуват и досега от своя си народ и ся прилепнуват при чужд — при гръцки народ. БТ, СбПер. п I, 84.