ОТНЀСЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от отнесен; занесеност, унесеност. Лиляна хлътна в самовглъбление без дъно, с отнесеност и боязън в очите. Г. Величков, С, 1980, кн. 1, 53.
