ОТНЍМАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от отнимам и от отнимам се; отнемане. Той си бе утолил жаждата за отмъщение чрез опропастяването на Годеслава. Сега мислеше само за отнимането Славка от ръцете му. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 83.
