ОТНО̀СКИ мн., ед. (рядко) отно̀ска, ж. Остар. Обноски. Найден.. нищо не знаеше от тия слухове за доктора, а те биха значително охладили относките му към него. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 208. Според Иванчовата добра относка, според неговите сладки приказки Еленка го обикна като син. Ил. Блъсков, ПБ II, 48.


Източник: Речник на българския език (онлайн)