ОТОМА̀НЕЦ, мн. -нци, м. Истор.Османски турчин; османлия. Казал бе той [Петко] на четниците, че харамийството е остаряла работа, че ще трябва да земе ум и поука от люде, премерили вече силите си с отоманеца. Ст. Сивриев, ПВ, 52-53. Осмият член на турската конституция казва: „Сичките поданици на империята, без различие ще са викат отоманци, каквато и вяра да изповядват“. НБ, 1877, бр. 60, 233.