ОТОПЯ̀ВАМ, -аш, несв.; отопя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Като топя, намокрям (хляб, залък и под.) обирам всичко. Тази вечер той беше играл до насита шах и въпреки, че директорът спечели и шестте партии, бай Нончо се завърна вкъщи в добро настроение, изяде си гостбата, която насипа жена му, че дори отопи със залък чинията. А. Гуляшки, СВ, 167. Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат. В. Пламенов, ПА, 23-24. отопявам се, отопя се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)