ОТОРИНОЛАРИНГОЛО̀ГИЯ ж. Мед. 1. Само ед. Дял от медицината, в който се изучават болестите на ухото, носа и гърлото. През последните две десетилетия се развиха и обособиха у нас гръдната хирургия.., оперативната оториноларингология.., сърдечната хирургия и други. Ц. Михов и др., КП, 10.
— От гр. οὖς, ὠτός 'ухо'+ ῥίς, ῥινόςω 'нос'+ гр. λάρυξ 'гърло' + λόγος 'наука' през лат. otorhinolaryngologia.