ОТПА̀ДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); отпа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отпадам; отпаднувам. Иванчо захвана да се уморява. Уж сè са мъчеше да си дава сърце и кураж, за да не отпадва, но сè това усещаше себе си, че не е вече като напред. Ил. Блъсков, ПБ II, 77. Поради вътрешни смутове и междуособия грамадното Персидско господарство скоро наченало да отпадва. Н. Михайловски, РВИ (превод), 45.