ОТПЍЙВАМ, -аш, несв.; отпѝйна, -еш, мин. св. отпѝйнах, св., прех. Поет. Отпивам. А Дончо (така се наричаше втори / войник) тенекиена манерка дигна, / отпийна водица и буйни мустаци / обърса с ръкава си. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 55. отпийвам се, отпийна се страд.