ОТПУСКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до отпускар. — Не си само ти, Димчо. Не сме само ние... Война! — Война! Война, ала нас отменят от отпускарските списъци, нас, запасняците, правят оперативни командири. С. Северняк, ОНК, 193.
