О̀ТРЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който се отнася до о̀тред; отряден. Постепенно отредите.., отредните обози и общовойсковият обоз — всичката тази войска потъна в теснините на прохода. А. Гуляшки, ЗВ, 342.


Източник: Речник на българския език (онлайн)