ОТРЍВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от отривам1 и от отривам се.

ОТРЍВАНЕ2 ср. Отгл. същ. от отривам2 и от отривам се.

ОТРЍВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от отривам3 и от отривам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)