ОТРЍНВАМ, -аш, несв.; отрѝна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. отрѝнат, св., прех. Отривам2. отринвам се, отрина се страд. По омекналия сняг конете затъвали дълбоко и много пъти трябвало да се отринват. ПН, 1933, кн. 7, 102.
