ОТРЍПВАМ, -аш, несв.; отрѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Отскачам. [Соко- лов] измъкна изпод палтото парабеля и го насочи към коня.. Оръжието изгърмя. Вранчо отрипна и скочи с предните крака на бунището, скоро обаче последва и втори гърмеж и злочестото животно се повали на земята с дълбока и последна въздишка. Н. Попфилипов, РЛ, 163-164.