ОТРЍТВАНЕ ср. Отгл. същ. от отритвам и от отритвам се. Мартирологията на Друмев и Стоянов в Браила идва да потвърди укора за бездушно отритване на наивниците, които са взимали лицемерните патриотични насърчения за чиста монета. М. Арнаудов, БКД, 142.