ОТРОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Отровен1. Има един вид отровити гъби, наречени на места кучешки, които като яде човек са отравя. Ив. Богоров, СЛ, 94. Има и всякаква риба, отровити змии и буболечки. К. Смирнов, З, 76. „И щем да ти подостриме / люта стрела, отровита.“ НБ, 1876, бр. 12, 45.