ОТРЪВА̀ВАМ, -аш, несв.; отръва̀, -èш, мин. св. -а̀х, св., прех. Остар. и диал. Отръфвам, отхапвам. Земи, та си отръви и ти малко. Н. Геров, РБЯ III, 423. отръвавам се, отръва се страд.
— От Ал. Дювернуа, Словарь болгарского языка.., 1887.
