ОТРЪ̀ВВАМ, -аш, несв.; отръ̀вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. -ат, св., прех. Остар. и диал. Отхапвам, отръфвам веднъж или няколко пъти. Дай ми да си отръвна барем веднъж от твоята ябълка. Ал. Дювернуа, РБЯ, 1554. отръввам се, отръвна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)